Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце

Човекът гледа на лице, защото онова, което знае, представлява нищожно малка част от това, което е. Ние виждаме онова, което е на повърхността, което е видимо за сетивата, но не можем да проникнем в дълбините на душата на другия, не можем да разберем неговите падания и ставания, победи и загуби, усилия, съмнения и страдания, които той преживява и чувства. Бог обаче знае онова, което ние не знаем, Той успява във всичко онова, в което ние се проваляме и тайните на сърцето ни са Му известни. 

Не случайно онези, които се събират около Иисус, са често именно онези, които обществото е в някаква степен маргинализирало - грешниците, хората с нисък социален статус, жените, болните. Онези, за които другите са си изградили някакъв нереален, пък бил той и много „обоснован“ образ. При Него отива всеки, който е с някаква телесна или духовна нужда. В тях Христос вижда тяхната нужда, но и духовният им потенциал. Мисията на Иисус на земята е да спаси погиналото. Веднъж Той седнал на една маса с грешници и бирници – хора, които заради ограбването на народа по нечестен начин са особено мразени. Иисус иска да им говори за Божието Царство и как да влязат в него. Фарисеите обаче са скандализирани. За тях е грешно праведникът да общува с неправедните. На отправения от тяхна страна укор към Иисус защо прави така, Той отговоря, че здравите нямат нужда от лекар, а болните – тоест изцелен може да бъде само онзи, който осъзнае, че е болен, че има нужда от помощ, че има нужда от Лекар. Онези, които са самодоволни в собствената си праведност не могат да бъдат изцелени от болестите си, защото още не са осъзнали необходимостта си от лечение. Но фарисеите не могат да видят това. Те гледат на външната, ритуалната част на нещата. Те са онези, според които човек е направен за съботата, а не съботата за човека, онези, които комара прецеждат, а камилата поглъщат, онези, които дават десятък от кимион и копър, а са оставили правосъдието, милостта и вярата. Или в крайна сметка онези, които забравят, че не външното, а онова, което извира от човека, го осквернява. Когато и ние, хората от XXI в., се държим по този начин, се оприличаваме на тях. 

В друг случай Иисус посещава домът на един фарисей. Една жена, която е блудница (жена с леко сексуално поведение) разбира, че Иисус е там, отива при Него и започва да плаче, мажейки краката Му с миро. В резултат на това фарисеят изразява съмнение (в мислите си), че Иисус е пророк, защото ако беше наистина такъв, Той щеше да знае, че жената е грешница и следователно не би я оставил в близост до Себе Си. В отговор Иисус му отговаря, че нейните действия са израз на покаянието и любовта й, заради което Той й прощава греховете: „прощават й се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича“ (Лука 7:47). Фарисеят вижда греха, а Иисус вижда любовта й към Месията.

При разпъването на Иисус на Кръст, от двете Му страни заедно с Него са разпънати още двама разбойници. Кръстната смърт в Римската империя е наказанието, считано за най-позорно, използвано обикновено срещу извършители на тежки престъпления. След като единият от разпънатите започва да се подиграва на Иисус, другият му отговаря, че те получават справедлива за делата си присъда, а Иисус е невинен. Същият разбойник, след това, очевидно вече признал вината си - и в себе си, и пред другите, и признал, че страда справедливо заради нея, моли Иисус да си спомни за него, когато отиде в Божието Царство. И ако приемем, че тогавашното общество и съд са виждали в лицето на разбойника един престъпник, удостоен заради престъпленията си, с позорна кръстна смърт, Иисус му казва „днес ще бъдеш с Мен в рая“. Той се фокусира върху същината, върху сърцето му, и вижда там неговото покаяние. Иисус гледа по различен начин на човека и в резултат на това в него вижда неподозирани от другите неща.  

Господ не гледа на човека по начина, по който гледаме ние. Той иска не да унизи човека, а да го въздигне, не да му отмъсти заради греховете му, а да го излекува. Неговата крайна цел за нас е спасението ни и вечната ни радост в Бога. Затова и стана Човек, живя, страда на Кръста и възкръсна. Към всички нас е отправен Неговият призив: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:28-29).

Автор: Атанас Ваташки

снимка: http://pastorkylehuber.com