проект за взаимопомощ в духовното здраве

Възможно ли е религиозното единство

Възможно ли е религиозното единство
Икуменическото движение е факт, който носи в себе си заряда на множество идеи. Основното там е религиозното обединение, което може да бъде разгледано деликатно и с особен подход. Участниците в тази съвременна мултирелигиозна дейност изтъкват на преден план редица добри ползи за световния християнски дух. Всъщност точно възглед за обединението на вярващите християни от различни деноминации е идеологическото начало. Първа регистрация на това се прави пез 1910 г в Единбург, Шотландия, на едно събиране на протестантски общности. По- късно това води до създаване на Световен Съвет на Църквите през 1948г. в Амстердам и е моторът на последвалото движение. Допускат се и мнения, че религията сама по себе си е достатъчна за обединяване в духовно единство и така успоредно с опита за съвместяване на всички християнски различия в едно, се развива и тезата за общо за всички вярващи в Бог цяло, под ръководството на една организация.
Темата е обширна и възгледи има в различни крайности. Безпристрастни са само въпросите и фактите. А очевидно най- явен от всички тях е този, че създадената организация провежда своята дейност вече над шест десетилетия в международен мащаб. През изтеклото време е имало множество промени по отношение на становището вземано от различни православни и католически богослови и представители на тези църкви. Но накъдето и да тръгнат занапред решенията на водещите тази така наречена “духовна политика”, вечните религиозните истини ще останат непроменими. Така следва и да съществуват сами по себе си всички религиозни деноминации познати досега, но възниква и още една нова, която се нарича Световен Съвет на Църквите и тя би имала претенцията да оглавява всички останали. 

Крие ли опасност съществуването на единна религиозна организация е въпрос, който може да се разглежда дори не само духовно, но и юридически. След като е поставено началото на такова движение, редно е да се зададе въпроса от къде могат да минат неговите опорни точки и до къде е възможно да стигнат някой ден решенията на тази нова структура. От една страна възниква въпрос с еднаква сила ли е редно да се приема молитвата на православния свещеник и тази на евангелисткия пастор, от друга би ли си присвоил правото в даден момент, този орган да налага законови санкции върху съществуващите в света религиозни общности и техните устройства и ред. Ако целта е да се създава промяна в досегашното положение на нещата, явно тази промяна някой ден ще бъде препоръчана със задължителен характер, така както множество пъти в историята са погазвани правата на различни народи, техните обичаи, традиции и право на собственост. 

Има ли необходимост изобщо от това е тема, по която не се дава категоричен отговор. Съществуването на икуменическото движение все още гравитира в света на идеите. Добрите пожелания и намерения са тема на дискусия и повод за съществуване на различни течения с неясен религиозен характер, които намират своя нова идентичност в подобна организация. Така автоматично получават авторитет, право на глас и въздействие, достъп до средства и ресурси, привилегии и права пред сега съществуващата уредба. Така погледнато виждаме и още един факт, а той е съществуването на множество нововъзникнали религиозни организации на протестантска основа, които наричат себе си църкви и дават съответните титли на водачите си. Да има мир и разбирателство, а не противоречия е вид компромис, който ще са принудени да правят всички, но е ясно кои ще са ощетените и кои облагодетелстваните. Тук е явно това, че църкви като Православната и Римокатолическата ще бъдат поставяни да променят основно всичко правещо ги такива, каквито са, за да могат новосъздадени общности да използват същите духовни права за извършване на богослужения, тайнства, обреди, разпоредба с миряните по света и църковните имоти. 
Така стигаме до следният прост извод- икуменическото движение цели вземане благодатта от едните и разпределянето и на другите. Това е нов вид комунизъм, върлуващ на духовна основа. Всички обещания са в интерес на колективизма на новата организация и по никакъв начин не се търси духовното очистване на обикновения човек. За тази модерна псевдо- религиозна структура важен не е вътрешният диалог между Бога и човека, а външната показност, с която на политическата сцена могат да се трупат ползи, в обществен план да се печели влияние, а в икономически да се събира сила, с която някой ден да се налагат решенията, които сега едва започват да възникват като идеи. 

Важно е също така да се мисли кои са основните вътрешни сили движещи този процес, дали това са задкулисни интереси или е естествено развитие на религиозният въпрос като цяло в световен мащаб- версии имащи своите привърженици. През 1910 г. на така нареченият Международен мисионерски съвет възниква термина “икуменизъм” и за негов автор е сочен Джон Мот, известен с това, че е масон. Така на преден план изпъкват опасенията, че в това движение участват сили явни със своята подмолна дейност на всяко ниво в обществения живот и техният интерес към Църквата може да има застрашителни последици. 

За дискусия също така са духовните практики на вярващите членове в икуменическото движение. Съществуват множество крайности в определени вярвания, които съществено се различават от хилядолетният църковен живот. Известни са религиозни общества, които считат себе си за протестанти и извършват различни по естеството си противоречащи на християнството неща- бракосъчетаване на хомосексуалисти, благославяне с целувка по интимни части от пастора на жени желаещи да се задомят (линк към статията), проповядване на доктрини подхранващи егото и трупането на материални богатства и други подобни от години насам се срещат из новините по различни медии. Веднага се разбира, че за единение на религиозна, нравствена и духовна основа, не може да става и дума, а скорост набират онези проповедници, които галят слуха на разглезеното модерно общество.

Така в скоро време размиването на границите може да продължи по реда си подобно на падащи плочки от домино и в един момент да властва една общопризната от потребностите на обърканият днешен човек система на вярвания, в която да стоят само религиозни понятия, зад които да цари пълна свободия. Така могат да бъдат претопени една по една всички религии, секти и групи, като едната идеална цел би била да се създаде нов духовен продут, обслужващ един нов световен ред, управляван безропотно от едни нови послушни ласкатели, които ще се наричат духовни лидери. Границите между свято и светско ще отпаднат и ще властва покварата на една нова система за мултирелигиозно удовлетворение, а вместо Божия нива, ще съществува икуменическо текезесе, в което довчерашните учредители ще бъдат роби на нов господар, разпределящ благата им на отбраните си слуги.

Ролята на Православната Църква в едно такова движение очевидно е да даде своята изобличителна присъда. Съчетаването на различни религиозни практики под един устав не би довело до откриване на една по- свята форма на богослужение, нито до поправяне на допуснати в историята на християнството грешки. Така погледнато всъщност следва да се запитаме какво остава от хубавите идеи, с които икуменистите печелят популярност. Мечтата за свят без различия, насилие, войни и неравенство сама по себе си не е в синхрон с библейските пророчества, касаещи този ни етап от развитие. Редно е да се придържаме към реалността, а не към утопията. 

Така ако има религиозни движения, които желаят да се обединяват, останалите не следва да се чувстват длъжни да присъстват на такива сбирки, да им придават авторитет, нито законност. Многообразието възникнало между народите по отношение на вяра, култура, традиции и духовни практики има своят Съдник и тази роля не бива да бъде присвоявана от човек или организация от хора. На света не е нужно построяването на нова вавилонска кула, под формата на религиозно обединяване, защото човешките помисли не са като тези на Твореца. В днешният век на непрекъснато развитие на човешките възможности, следва здраво и непоклатимо да съхраним божиите дарби, които ни съпътсват от хилядолетия. За нищо на света да не заменяме наследството си, за да не изгубим и ние подобно на американските индианци своето отечество, срещу шепа шарени мъниста!

Автор и колаж: Sandi Petrov

снимка: https://kenanmalik.files.wordpress.com
Сподели
Използвайки РЕКЛАМНИТЕ УСЛУГИ на Мисия Свободен и Здрав, 
подпомагате БЕЗПЛАТНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ по Проект Духовно Здраве!
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg